Основният строителен материал, използван при изграждането на крепостните стени и порти, са местни видове камък. В голямата си част той е ломен, като с малко по- прецизна обработка са камъните, използвани при лицевата зидария.

Техниката на градеж е имплектон - оформяне на външното и вътрешно лице на зидарията, а в средата - пълнеж от по-дребни камъни и обилна хоросанова спойка. Лицата на крепостните зидове и порти са равни, на места личи стремеж към редова зидария. Спойката е хоросанова (бял хоросан със значителен примес на речен пясък и дребни камъчета). За подравняване на зидарията са използвани дървени греди (сантрачи), полагани по дължината и напречно на зидовете. Надлъжните са поставяни на около 0,30 м от двете лица. При главната порта има външни надлъжни сантрачи само на закритите участъци (двете страници - източна и западна, които остават скрити от тавана на прохода). Напречните греди излизат на двете лица, където личат сеченията им. От запазените отвори и легла на гредите, отпечатани в хоросана, се установява, че са използвани греди с размери 0,20 - 0,30 x 0,15 - 0,20 м, като не винаги имат правоъгълно сечение. Често се срещат греди само с две изгладени страни - горе и долу, а страничните са оставени заоблени. Напречните сантрачи са поставяни на разстояние от 2 до 2,50 м, а надлъжните - на 1,80 до 2 м.

Крепостните стени и съоръжения са фундирани като правило върху скалата, върху която предварително е излята хоросанова подложка с дебелина около 0,10 м. Там където скалният масив е падал много ниско, теренът е подравняван и са били изкопавани траншеи, дълбочината на които варира от 0,80 - 1,60 м. В тях е била правена подложка от нахвърляни разноформатни камъни, обилно залети с хоросан. Над така оформена субструкция се е изграждала самата стена, при суперструкцията на която техниката на градежа, както вече отбелязахме, е имплектон..

Строителната техника и материали, използвани при градежа на фортификационните съоръжения на Ряховец, има редица успоредици с други късносредновековни крепости и най-вече с тези от столицата Търнов град.

На този етап на проучване не можем да кажем каква строителна техника е използвана при сградите вътре в крепостта, но тя едва ли се различава  от  вече установената  за  разглеждания  истор.  период