Първото подробно описание на Ряховец прави Карел Шкорпил. Сравнително добрата запазеност на крепостни стени и съоръжения му дали възможност да състави сравнително точен план на крепостта, която нарича „Кале пещерите". Според това описание северната кре­постна стена има дължина 365 крачки, започва от източния скален отвее и с посока 88 градуса продължава на северозапад с леко откло­нение. Сравнително точно са описани главната порта на крепостта, разположена в югоизточната част, северната порта, кулата в централ­ния участък на северната крепостна стена.

При описанието на кулата (означена с Р в плана на Карел Шкорпил) той споменава за същест­вуването на „подземен път със свод отгоре, според предание на тукашното население е водил чак до старо Търново... Според този подзе­мен път-пещера е и сегашното название на крепостта". В края на своето описание Шкорпил споменава още едно предание: тук според населението била „българска тарапана", т. е. място, „гдето българските царе са секли пари и затова близките и далечни малджии много често посещават тези места, както показват многобройните изкопни трапове в крепостта и околностите й".

Значението на тази крепост К. Шкорпил посочва като особено важно, тъй като е разположена на главния път, свързващ Дунава с Червен и Търново и „следователно за пазене на старата българска столица Търново". Краят на живота й той отнася към 1444 г. и го свързва с похода на Владислав III Ягело. Според него няма съмнение, че „гореописаната крепост и названието „Рахаутш" е изкривено от Оряховец, старото название на сегашния град Горна Оряховица".

 Върху този проблем се спира и Ал. Кузев, който счита, че Рахауч е понемчена форма на име, което съдържа звука Ч, и изключва въз­можността то да се отнася до дунавската крепост Оряхово или Разград. Според него споменатият по- горе Ханс Мергест е чул турските имена на градове и крепости, които в поемата на Бехайм са предадени в понемчена форма (напр. Търново е Тернове от турската форма Търнови). От тук става ясно, че Рахауч е понемчената форма на турското РАХУВИДЖЕ от българското име Ряховец или Ряховица (крепостта при Горна Оряховица.

Върху етимологията на името Ряховица (Ряховец) се спират различни учени. Според Н. Ковачев името се извежда от орех, т. е. то принадлежи към групата названия на селища по имена на растения, „обичан начин на назоваване от славяните".

Интересно, но поне засега недоказано, е предположението на В. Николов и Ил. Константинов за извеждането на името на крепост­та от персийската дума РАХ (път, друм). Те отбелязват, че „тази етимология става много вероятна, като се има предвид, че наблизо се намират местностите Бахадар и Бабенец, чиито имена също имат източен произход. Засега наличието на трите топонима остава загадка".

В ново време в малкото публикации, посветени на крепостта Ряховец, се преповтаря описанието на К. Шкорпил.         

 

 

 

 

         Крепостта "Ряховец" - гравюра на Феликс Каниц