|
Първото подробно описание на Ряховец прави Карел Шкорпил. Сравнително добрата запазеност на крепостни стени и съоръжения му дали възможност да състави сравнително точен план на крепостта, която нарича „Кале пещерите". Според това описание северната крепостна стена има дължина 365 крачки, започва от източния скален отвее и с посока 88 градуса продължава на северозапад с леко отклонение. Сравнително точно са описани главната порта на крепостта, разположена в югоизточната част, северната порта, кулата в централния участък на северната крепостна стена. При описанието на кулата (означена с Р в плана на Карел Шкорпил) той споменава за съществуването на „подземен път със свод отгоре, според предание на тукашното население е водил чак до старо Търново... Според този подземен път-пещера е и сегашното название на крепостта". В края на своето описание Шкорпил споменава още едно предание: тук според населението била „българска тарапана", т. е. място, „гдето българските царе са секли пари и затова близките и далечни малджии много често посещават тези места, както показват многобройните изкопни трапове в крепостта и околностите й". Значението на тази крепост К. Шкорпил посочва като особено важно, тъй като е разположена на главния път, свързващ Дунава с Червен и Търново и „следователно за пазене на старата българска столица Търново". Краят на живота й той отнася към 1444 г. и го свързва с похода на Владислав III Ягело. Според него няма съмнение, че „гореописаната крепост и названието „Рахаутш" е изкривено от Оряховец, старото название на сегашния град Горна Оряховица".
Интересно, но поне засега недоказано, е предположението на В. Николов и Ил. Константинов за извеждането на името на крепостта от персийската дума РАХ (път, друм). Те отбелязват, че „тази етимология става много вероятна, като се има предвид, че наблизо се намират местностите Бахадар и Бабенец, чиито имена също имат източен произход. Засега наличието на трите топонима остава загадка". В ново време в малкото публикации, посветени на крепостта Ряховец, се преповтаря описанието на К. Шкорпил.
Крепостта "Ряховец" - гравюра на Феликс Каниц
|
|