Накитите не се отличават с голямо разнообразие. Най-често срещани са гривните: стъклени, бронзови и от усукана медна тел.

Стъклените гривни са правени от стъклена паста със светлосин до тъмносин и чер цвят. Те имат правилна кръгла форма и кръгло или елипсовидно сечение. Краищата им са съединени чрез изтъняване и притискане (мястото на съединяването има правоъгълно или квадратно сечение). Малкият вътрешен диаметър на повечето от гривните предполага, че са били носени от деца. Аналогиите с подобни накити от други средновековни обекти са многобройни.

Бронзовите гривни са плоски, направени от масивни плоски пластини. Върху лицевата си страна имат богата врязана украса - най-често прави или пресичащи се вълнисти линии, правоъгълници и квадрати, запълнени с диагонали или центрирани кръгове (орнамент „птиче око"). При нанасянето на украсата е проявен стремеж към симетрия, като често най-богатата украса е върху разширяващите се краища. При някои гривни има съчетание на врязана и релефна украса - редица от малки зрънца, имитация на техниката гранулация.

Медните гривни са направени от четворно усукана медна тел. Първоначално същата се прегъвала най-напред на две, а след това двойно усуканата тел, отново на две части, се увивала. Краищата са сплеснати, елипсовидни, оформени като петлици. Някои от петлиците на тези гривни наподобяват силно стилизирани змийски глави. Този вид накит е широко разпространен в средновековната българска държава.

Пръстените, открити при проучването на крепостта „Ряховец", са от бронз. Имат тънка плоска халка и овално разширени плочки. Обикновено върху тях, а по-рядко и върху халката има врязана украса - обикновено нарези от къси линийки в различни съчетания и точки. Само върху отделни екземпляри има и орнамент „птиче око".

Обеците са от най-обикновения тип, направени от тънка тел.

Медните копчета са с правилна сферична форма. Направени са от две половинки с малки издължени петлици за прикачване към дрехата. Широко разпространени през епохата на Второто българско царство, обикновено са пришивани при разреза на дрехата при шията и за закопчаване на ръкавите.

Интересно е и рогчето- амулет. Повърхността му е добре огладена и върху нея има украса от врязани линии и точки, различни за всяка страна. Горната по-широка част е дълговидно изрязана, а под нея има полуелипсовиден отвор, навярно за окачване.

От находките, открити на крепостта Ряховец, интерес представлява едно писало (стило). Последните са предназначени за писане върху намазана с восък дъсчица (пинакида, от гр. „пинакс" - плоча). Представляват бронзови или железни пръчици със заострен връх, а другият край е оформен като малка лопатка. Със същата е ставало изтриването на погрешно написаното или цялостното подравняване на плочката. Обикновено те се свързват с началната степен на обучението в грамотност.

Стилото от Ряховец е от бронз. Запазена е само лопатката, която има форма на издължен равнобедрен триъгълник с леко заоблени ъгли  при  основата.  Равната  работна част,  която служи за оглаждане, има ширина 2 см, а височината на лопатката е 3,5 см. Горе завършва с три малки пръстенчета, които отделят лопатката от дръжката със изострения край. След тях следва елипсовидно разширение, направено вероятно за по-голяма стабилност при писане (предпазва от завъртане).