През ІІІ и ІV
в. от н.е. римският император Аврелий ІІІ строи крепости
крепости за охрана на пътищата в Северна България – тогава под
владичеството на Римската империя. Една от тези крепости
по-късно е наречена Ряхова. Намира се на 115 м надморска
височина. През 1199 г. Ряхова крепост все още служи за охрана на
пътя към столицата на Втората Българска държава – Търновград.

Крепостта „Ряховец” отстои на 3 км
западно от град Горна Оряховица и около 7 км северно от
столицата Търновград.
Релефните дадености, голямата
денивелация и начупеността на терена са предоставяли
необходимите условия за строежа на бъдещата крепост. Вероятно
местоизбирането точно на това възвишение е било продиктувано и
от близко минаващата река Янтра, която в тази си част прави
голям завой на изток, като по този начин откъсва значително
пространство от започващата на север Дунавска равнина.
Създаващият се удобен брод за
предмостово укрепление и започващата от десния бряг на реката
планинска верига на Хемус е допълвала предназначението, което е
трябвало да изпълнява построената на това място крепост „Ряховец”.
Тези функции с течение на вековете постепенно придобиват нови
измерения, особено след въстанието на Асен и Петър и обявяването
на новата престолнина Търново. От този момент Ряховец започва да
изпълнява ролята на централна крепост в северния отбранителен
пръстен, пазещ столицата от най-критичната посока – Дунавския
лимес.
|