През ІІІ и ІV в. от н.е. римският император Аврелий ІІІ строи крепости крепости за охрана на пътищата в Северна България – тогава под владичеството на Римската империя. Една от тези крепости по-късно е наречена Ряхова. Намира се на 115 м надморска височина. През 1199 г. Ряхова крепост все още служи за охрана на пътя към столицата на Втората Българска държава – Търновград.

Крепостта „Ряховец” отстои на 3 км западно от град Горна Оряховица и около 7 км северно от столицата Търновград.

Релефните дадености, голямата денивелация и начупеността на терена са предоставяли необходимите условия за строежа на бъдещата крепост. Вероятно местоизбирането точно на това възвишение е било продиктувано и от близко минаващата река Янтра, която в тази си част прави голям завой на изток, като по този начин откъсва значително пространство от започващата на север Дунавска равнина.

Създаващият се удобен брод за предмостово укрепление и започващата от десния бряг на реката планинска верига на Хемус е допълвала предназначението, което е трябвало да изпълнява построената на това място крепост „Ряховец”. Тези функции с течение на вековете постепенно придобиват нови измерения, особено след въстанието на Асен и Петър и обявяването на новата престолнина Търново. От този момент Ряховец започва да изпълнява ролята на централна крепост в северния отбранителен пръстен, пазещ столицата от най-критичната посока – Дунавския лимес.