Тя е най-масовият археологически материал от Ряховец.

Най-ранната в хронологическо отношение керамика се отнася към двете фази на желязната епоха. От откритите материали преобладават фрагменти от големи съдове (урни), които имат езичести дръжки. Стените на съдовете са дебели, работени на ръка. В глиненото тесто има значителни примеси на пясъчни зърна. Цветът е от охровокафяв до опушеночер.

Керамиката от ранножелязната епоха се открива най-вече в южното подножие на крепостта и по северния склон (източно от северната порта се разкри част от жилище - землянка, прерязана от основите на средновековната стена). Много натрошени съдове от споменатата епоха бяха открити и при проучването на кулата в централния участък на северната крепостна стена.

Керамиката от късножелязната епоха има сивоциментов цвят и е работена на грънчарско колело. При нея има значително по-голямо разнообразие на формите: срещат се кани, някои от които имат малки пръстеновидни столчета, паници със столче, разлати плитки съдове и др. Значително е количеството и на керамиката от римската епоха. При нея преобладават както малките съдчета (различни по форма чашки), така и по-големи разлати или дълбоки съдове. Те имат най близки паралели с керамиката от производствените центрове, разположени на територията на Никополис ад Иструм (Бутово, Хотница и Павликени), от които най-вероятно произхождат. Най-голямо количество от този подемен материал се открива в южното подножие на крепостта и при кулата на северната крепостна стена .

Керамиката от ранновизантийската епоха е представена в два типа: кухненска, която има сиво-чер цвят и значителен примес на едри кварцови зърна в глиненото тесто, и амбалажна, която принадлежи на амфори, украсени с гребенчат орнамент.

В значително количество е и амбалажната керамика - амфорите. Те имат обикновено яйцевидна форма и заоблено дъно. Стените им са украсени с „гребенчат орнамент". Имат паралели с крамиката от В. Търново, както и други ранновизантийски обекти. Най-значително количество фрагменти от тези съдове се намират в южното подножиежие на крепостта и района при северната порта.

Ранносредновековната керамика от Ряховец е представена само от съдове с врязана украса. Това са гърнета, изработени от глина със значителен примес от пясъчни зърна. Имат опушеносив до керемидено-кафяв цвят. Украсата е от различни съчетани прави и вълнисти врязани линии, много често в комбинация с ямички. Нанесена е обикновено върху горната част на гърнето. Върху дъната личат релефни знаци и пясъчната подсипка върху грънчарския кръг - белези, характерни за съдовете, работени на бавно грънчарско колело. Тази керамика се среща най-много в и около ранносредновековните жилища в южното подножие. Сравнително по-малко е нейното количество по северния склон (при северната порта и бойната кула. Навярно от този период е и откритото рогче-амулет, украсено с орнамент „птиче око".

Значително е количеството на керамиката от времето на византийското владичество (XI-XII  в.). Откриват  се  части от  съдове,  които "носят белезите на прехода от бавно към бързо колело. Украсата през този период е сравнително пестелива - нанасяна обикновено по шийката и горната част на съдовете. Към XI-XII в. се отнасят и откриваните фрагменти от керамика със златиста ангоба.. Тя се свързва главно с внос от Византия и има ограничено разпространение и в Търнов. Сравнително  голямото количество от тази керамика в Ряховец подсказва съществуването на значително селище през XI-XII в.

Керамиката от епохата на Второто българско царство (XII-XIV в.) принадлежи на две големи групи, характерни за този период: битова и сграфито. Източването на съдовете е ставало с помощта на тежък, крачен грънчарски кръг, който освобождавал ръцете на майстора грънчар и му давал по-голяма свобода за работа. Произвеждани са различни по форма съдове съобразно тяхното предназначение. Украсата върху тях също е била съобразена както с формата, така и с функциите им.

Битовата керамика от Ряховец принадлежи към следните групи съдове: гърнета, стомни и кани, чаши, блюда, паници, съдове за печене на храна (гювечи), големи съдове за съхраняване на храна и течности, свещници.

В сравнение с гърнетата стомните и каните имат по-богата украса. Наред с врязаната линейна украса (при тях в значително по-богат и сложни комбинации) в горната част на стомните и каните има украса от релефни ленти, пъпки и конусовидни шипове, рисунки от бяла ангоба и петна от цветни глазури. Изпълнена пестеливо, без излишна претрупаност, като по този начин се подчертава стройността на съда или отделните му части.

Чашите имат малки размери, като някои от тях повтарят формата на стомни, кани и гърнета (разликата е в малките им размери). Поради голямото си разнообразие трудно могат да бъдат групирани, Украсата им се състои от врязани и излъскани линии, релефни пъпки и конусовидни шипове, рисунки с ангоба и петна цветна глазура. Понякога целите чашки са покрити с едноцветна такава. Имат по една, а много рядко и по две малки дръжки.

Блюдата и паниците имат широко плоско дъно — кръгло или овално, тялото е с форма на обърнат-пресечен конус. Обикновено имат по две хоризонтални дръжки. Вътрешността е покрита с безцветна или зеленикава глазура. И в Ряховец, както и на другите средновековни обекти от XII-XIV в. се срещат сравнително рядко.

Свещниците са от познатия тип с конусовидна форма, широка и плоска основа, която понякога завършва с фестониран ръб. В горната част има малко цилиндрично стълбче, върху което е била прикрепва на свещта. Имат една дръжка, захваната за периферията и основата на стълбчето. В отделни случаи горната част е покрита с глазура.

Тук искаме да обърнем внимание на една по-интересна находка. Става дума за откритите части от потир. Същият има камбановидна форма. Подобни потири са известни от столичния Търнов и от други средновековни обекти. Най-близки до този от Ряховец са потирите от църквата „Св. апостоли Петър и Павел", южния склон на Царевец, църквата „Св. Четиридесет мъченици"- Патриаршеския дворец..

От Ряховец произхождат сравнително малко оръдия на труда, тъй  като както вече отбелязахме засега разкопките се водят преди всичко около крепостните стени и съоръженията. Повечето от тях са открити в подножието на крепостта (южно и северозападно). Свързват се със земеделието и някои занаяти: част от топор, пробой (длето), земеделски сечива - част от косер и сърп. Открити са части от огрибки и остриета от железни ножчета.

Някои от откритите в южното подножие ножчета са с много малки , размери. Имат прав, немного широк гръб и равно, дълговидно извито към върха острие. Всички имат къси, клиновидни дръжки - шипове, втиквани в дървена или костена дръжка. Малките им размери (дължина на острието – 5-6 см) освен битовото им предназначение предполагат използването им при резба на дърво и кост. Намерено е само едно ножче от типа „костур".

Иглите и шилата се използват преди всичко в бита на обитателите, но някои от тях могат да принадлежат и на занаятчии-кожухари и шивачи. Направени са от тънки железни телове или от кост (за иглите), а шилата са от рог на елен или от кухи птичи кости.