Крепостта „Ряховец" се намира върху северните склонове на Арбанашката планина. Тези склонове са про­рязани от къси долини (боази): Източен или Долен (Краен) боаз, през който преминава съвременният път от Горна Оряховица - с. Поликраище - Русе; Среден боаз - на около 1 км западно от Източния; Горен боаз, през който протича малката река Габер. Между последните два боаза се издига върхът; върху който е била, построена крепостта. Са­мото възвишение е естествено защитено от изток, юг и запад от скал­ни отвеси с височина от 15 до 30 м. От подножието им към дъното на боазите се спускат стръмни склонове. Доста стръмен е и северният склон, който „пада" към долината на р. Янтра след пролома Дервент.

 

 

План на  главната порта на крепостта „Ряховец”

Първите редовни археологически разкопки започват през 1985 г. Те са организирани на два сектора:  І  - крепостни стени  (главна порта, източна и западна крепостни стени, северна и западна порта, северна бойна кула) и ІІ - южно подножие на крепостта.окализацията на главната порта на крепостта Ряховец е улеснена от обстоятелството, че К. Шкорпил е направил едно описание на видимата тогава архитектура, допълнено от един план на главната порта. Разположена в югоизточната част на възвишението, към портата води удобен подход.      Посоката му е югозапад-североизток, широчината -около 2.5-3 м. От едната му страна се издига скалният венец, върху който е изградена югоизточната крепостна стена, от другата надолу се спуска стръмен склон.

В североизточната си част комуникацията се разширява, като се образува площадка в размери 4 х 5 м.

Това е необходимо за ориентирането на прохода на портата, която се намира под почти прав ъгъл спрямо подхода към него. Самата порта е оформена в ос север-юг върху тясна тераса с ширина около 12-15 м и дължина 60 м. Общата денивелация на терена е от север към юг. От запад терасата е ограничена от стръмен склон, от изток - сравнително висок скален венец (5-6 м), от север - до подножието на скален венец (височина около 2,5 м), над който е следващата тераса.

Проходът на главната порта, има обща дължина 15,80 м и е затварян от три последователни врати (вж. плана). Първата от тях се намира в неговото начало и е оформена от двойка пиластри с размери: изто­чен - 1,20 х 0,40 м, западен - 1,25 х 0,38 м. Зад последния се разкрива осовият камък, в който е запазена и желязната обувка на вратната греда. Широчината на прохода между пиластрите е 2,40 м. Тук трябва да се отбележи че при оформлението на двете му страници е налице определена асиметрия, наложена от особеностите на терена. Пиластрите, оформящи втората врата, отстояват за разстояние от вече споменатите съответно на: източен - 3,60 м, западен - 4,40 м. Различни са и размерите им (източен - 1,70 х 0,40 м, западен - 1,20 x 0,30 м). Несъответствията са преодоляни чрез разминаване на южните лица,, докато северните са в една линия, тъй като те образуват надлъжната ос на вратата. Двете двойки пиластри са свързани конструктивно със страниците на прохода. Същевременно помежду си те са свързани с помощта на банкет, върху който са поставени осовите камъни.  Полученият отстъп по отношение на широчината на прохода над банкета е наложен по функционални съображения. В така получените оширения са прибирани крилата на вратите при отваряне. Чрез това конструктивно решение са  преодолени проблемите, произхождащи от денивелацията на терена. На разстояние 2,40 м северно от западния пиластър на втората врата е оформено широко отклонение, което во­ди почти перпендикулярно на склона към вътрешността на крепостта. Очакванията, че това може да е пешеходно отклонение, не се потвърдиха. Голямата денивелация на терена в тази част може да бъде преодоляна само със стъпала, а такива при проучването не се откриха. От север отклонението е оградено със зид, при който се ре­гистрират значителни различия от останалите градежи (напр. по-лошо и като че ли набързо извършено строителство, недобре оформени лица, използване на калова спойка с примеси на жълта глина). На разстояние 3,60 м северно от източния пиластър на втората врата, страницата на прохода се разширява на изток с 0,65 м,. Дължината на това разширение е 2,50 м, след което проходът се стеснява от пиластрите на третата врата и има ширина 2,05 м. Самите пиластри имат размери: източен - 0,82 х 0,27 м; западен - 1,03 х 0,29 м. След вратата проходът върви край вътрешното лице на източната крепостна стена, която има посока север-североизток, съобразена с тази на скалния венец. Трябва да отбележим, че западната страница на прохода в тази част е градена доста небрежно и както изглежда набързо (тя има характера на градежа на северната страна на споменатото западно отклонение и по всичко изглежда са едновременни, а и спойката е калова). Промяната в начина на строителство едва ли мо­же да се обясни само с това, че в северна посока зидът, с който е оформена страницата, изпълнява функциите и на подпорен спрямо насипите по склона. Най-вероятно и двата градежа трябва да се свържат с някакво преустройство, причините за което са неизвестни. Наличието на следи от силен пожар (опалени до червено камъни, пепел, парчета въглени и опалена глина) подсказва, че е било използвано значително количество дървен материал.

Източно от прохода е оформена площадка с размери 8,40 х 8.20 м. Размерите й дават възможност за изграждане на кула са­мо от източната страна на прохода или разположена върху нея и над прохода надвратна кула. При описанието на портата К. Шкорпил допуска покритие на прохода с полуцилиндричен свод, но сега от него са запазени следи само при пиластрите на третата врата. Източно от нея се оформя друга площадка с размери 5,40 х 3,60 м, където също може да се изгради кула или някакво друго отбранително съоръжение.

Настилката на прохода на глинената порта е от едър трамбован чакъл от т. нар. „шосеен тип": Същата настилка има и улицата, която е основната комуникация, водеща към вътрешността на крепостта. Широчината й е около 2,70 - 2,80 м, като постепенно се стеснява до 2,20 м. На около 10 м след портата улицата променя посоката си от север на северозапад. Тази промяна е наложена от особеностите и денивелацията на терена. Достигайки на северозапад до сравнително нисък, но непреодолим скален венец, улицата чупи почти под прав ъгъл на югозапад към вътрешността на крепостта.

Друг тип настилка бе разкрита в участъка след третата врата. Тя е изпълнена от каменни плочи (с приблизително еднакви размери 0,40 х 0,30 м), върху които,има следи от полепнал хоросан. Това подсказва, че същите са използвани вторично най-вероятно взети след някакво частично разрушение. След демонтирането им се установи, че са положени върху пласт жълта глина с дебелина около 0,08 м, насипан за подравняване на терена. Установи се, че под жълтата глина е запечатан пласт пепел и въглени (дебелина 0,05 м), който лежи върху уличната настилка от т. нар. „шосеен тип". Настилката от каменни плочи при третата врата, както и градежите на западната й страница носят белезите на бързо и в известна степен небрежно изпълнение. Трябва да отбележим, че нивото на каменната настилка съответствува на нивото на зидовете, за които се установи, че са изградени върху разрушения. Споменатите зидове са изградени от западната страна на средновековната улица, предназначени да я предпазват от свличанията на склона.